Прочетен: 1064 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2016 21:38
Цитат на Фредерик Бегбеде Дали това е отговорът за "химичния" процес влюбване? Продължавам със следващия цитат на Бегбеде. Вярно, че е доста откачен и краен, но ме хръля в размисли, че може да е прав в заключенията си за живота.
"САМОТАТА се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш. В наши дни Декарт не би написал: „Мисля, следователно съществувам“. Би казал: „Сам съм, следователно мисля“. Никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене. А колкото повече мислиш, толкова по-умен ставаш, следователно и по-тъжен."
"Това е великата драма на нашето общество: дори богатите вече не предизвикват завист. Те са дебели, грозни и недодялани, жените им си правят пластични операции, те попадат в затвора, децата им се дрогират, те имат селяндурски наклонности и позират за Гала. Днешните богати са забравили, че парите са средство, а не цел. Вече не знаят какво да правят с тях. Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една вила на Ривиерата, още една спортна кола, чифт обуща за дванайсет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си."